ВСИЧКО ЗА ВАШЕТО ИНТЕРНЕТ ПРЕДСТАВЯНЕ

Наистина да премахнем главоболието се искат усилия. По принцип то се базира на продължителна неподвижност на тялото. Нужно е лека полека да се раздвижи кръвта в организма. Навярно всеки е усещал болките в главата и се е чудил какво да прави! Аз предлагам да се прави гимнастика като в същото време се овладява негативното мислене, което се появява при първоначалните опити за раздвижване.

За целта правим следното. Заемаме неподвижна позиция и поемаме спокойно въздух. След като ни се успокои съзнанието започваме да си повтаряме „Трябва да тренирам”. Тренировката продължава ако усещаме приятно чувства, липсата на приятно чувство е сериозна причина да укротим мераците си за тренировка.

Необходимо е с позитивни утвърждения да се програмираме. Ако не е налице правилно препрограмиране не е възможно да има адекватна тренировка. За това за да направим някаква гимнастика е необходимо да овладеем ума си. Ако в ума ни прескачат мисли „Това е глупаво” , „Това не е така ” е нужно да ги трансформираме с позитивни мисли „Трябва да тренирам” или „Трябва да спортувам.”

Без самовнушения не е възможно да се тренира правилно. Организма ни търпи препрограмиране и ние трябва да направим това, а именно с подходящите команди да го подготвим за тренировка. Трябва да отбележа, че наличието на мисли, които ви казват да спрете е сериозно причина да го направите. Нужно е препрограмиране и тогава тренировка.

В момента в който овладеете мислите си и по-скоро липсата на негативни мисли е причина да тренирате здраво, а оттам и да премахнете главоболието си. Главоболието се причинява от натрупване на прекалено много „Ян” енергия в областта на главата. Или има много електричество в организма. Съответно трябва да има баланс между магнетизъм и електричество в организма.

Характерно за електричеството е неподвижността, а за магнетизма движението. Трябва да има баланс между двете сили, т.е да е налице обръщане на силите чрез препрограмиране. За да премахнем главоболието е необходимо да повтаряме мислите, които излизат от подсъзнанието ни при опита да правим масаж или гимнастика. Разкарването на електричеството от организма моментално води до премахване на главоболието.

Разбира се може да правите всички упражнения, които са ви е приятни. Това е особеното да се правят всички упражнения, които ви е приятно да правите. Разбира се е необходимо да развивате всички мускулни групи, но това става с препрограмиране на ума и обръщане на силите. В общи линии когато имате повече електричество ще имате по-малко възможности в силата на дърпане и големи възможности в избутването.

Необходимо е чрез препрограмиране да се освободи съответната сила. Неподвижността води до натрупване на електричество, а движението на натрупване на магнетизъм. Електричеството се отнема чрез статични натоварвания, а магнетизма намалява чрез динамични натоварвания. Нужно е да се прави разлика кои сили преобладават във вас. Това става чрез контрол над ума. Той най-добре знае кои мускули трябва да се натоварят.

Липсата на баланс между силите съответно може да доведе до изхабяване на организма. За това трябва да се прави разлика, кои сили преобладават в човека.

След коментара си за казването на „Не”, трябва да обърнем внимание и на казването на „Да” и защо това може да е лошо. Разрешението, както и забраната може да дава поле на лоши неща.

Трябва внимателно да казваме „Да”. Не може да разрешаваме нещо и това нещо да носи неблагоприятни последствия. Трябва внимателно да обмисляме отговорите си и казването на „Да” не трябва да остава без отделянето на внимание.

Безспорно най-лошият начин да казваме „ДА” е на децата. Децата не трябва да бъдат разглезвани и за това трябва да внимаваме какво им разрешаваме. Не може да се позволява всичко. Трябва да се мисли.

Не трябва да казваме „Да” когато интуицията ни показва, че трябва да кажем „Да”. Всяко „Да” трябва да е плод на внимателно обмисляне. При всички положения не мисленето е сериозен проблем. Трябва да се мисли и всички трябва да полагаме усилия за това.

Какво прави „Да”-то лошо? Ами именно не мисленето. Трябва да подлагаме на сериозен анализ всички наши действия и да търсим причината за проявата им. Не може да не мислим. Трябва всичко да се обмисля и анализира. Не могат да се се вземат генерални решения без нещо да е подложено на анализ.

Липсата на размисъл и анализ предполагат решения базиращи се на противоположности. Т.е някой като не мисли да има спирачка за неговите действия. Навярно много хора се чудят защо съм заобграден от такива хора или защо ми се случват такива неща. Единствената причина за това е да се научим да мислим.

Лошо е да казваме „Да” без да мислим. При всички положения това е свързано с неблагоприятни моменти и изживявания. За това като казваме „Да” е нужно да мислим. Това е задължително ако искаш да ти се случват нещата, които искаш.

Казването на „Не” е спирачка на всяко действие. За това трябва да се казва внимателно. Навярно на много хора им е трудно да казват „Не” и на тая база си създават много проблеми. Как да кажеш „Не”, това буди безпокойство, а по същество е много просто.

Разбира се липсата на умения да кажеш „Не” са сериозен психологически проблем, върху който трябва да се работи. Не може да не може да казваш „Не”, т.е да отказваш като ти поискат нещо.

Липсата на злобни мисли е предпоставка, за да не можеш да кажеш „Не”. Трябва да си малко злобничак и да не ти пука от казването на „Не”. Нали субекта, на който го кажеш може да се разсърди. Този недостатък е началото на обезличаването и към него трябва да се отнасяме сериозно.

Ако трябва да кажете не и се безпокоите, че отсрещната страна ще се разсърди е необходимо да поемете дълбоко въздух и да кажете, така желаното „Не”. Това е най-добрият начин да го кажеш. Без много да се замисляш за последствията. Има и други шансове и възможности и това, че си казал „Не” не е свършеха на света.

Безпокойството от казването на „Не” е чиста психология. По-точно отсрещната страна насочва негативна енергия и вие с „Не”-то отприщвате тази енергия. Но срещу това може да се борите. В смисъл този проблем може да се преодолява.

На този ефект разчитат много от търговците в магазините. Не мога да откажа и купувам. Навярно много хора са се изправили пред този проблем. За това е нужно да се работи духовно и да не срещаме затруднения във всеки един момент да казваме „Не”. Все пак това е лесно, просто поемаме въздух и казваме „Не” като не се безпокоим, че ще ядосаме отсрещната страна. Тя все пак си преследва своя интерес, а с неказването на „Не” ние подтискаме собствения си интерес.

За това е нужно да казваме „Не”.

Това е въпрос, който си задаваме често. Как да правим нещата по-добри и да станем по-добри? Както се казва важното е да почнем, т.е да захванем нещо. След това може да отхвърляме нещо и да започваме друго, но важното е да почнем.

Всяко нещо, което правим на практика ни прави по-добри. Липсата на правене на нещо и постоянното правене на нещо, което не носи резултат са еднакво вредни. Едното е мързел, другото е глупост и двете ни водят към неблагоприятно стечение на обстоятелствата.

Как да правим нещата по-добри? Безспорно това е непрекъснатото общуване и връзка с другите хора. Без другите да изразяват мнение за това, което правиш не е възможно да има развитие и нещата да стават по-добри. Т.е да правим нещата по-добре е открит процес, в който ти показваш това, на което си способен.

Разбира се потайността е враг номер едно на това да правим нещата по-добри. Потайността може да е полезна за укриване на определена информация, но да се правят нещата по-добри, тя е враг номер едно. Как да стане едно нещо по-добре, ако не се общува, т.е няма обратна връзка.

Някои правят нещата по-добре като използват труда на другите и това е решение в съвременното ни общество. Но това е вредният, експлоататорски начин за правене на нещата по-добре.

Все пак как ние да правим нещата по-добре? Необходимо е да се чете и да се усъвършенства. Без четене и образоване не може нещата да се правят по-добре. Необходимо е да се прави нещо и тогава да се чете. Ако не правиш нищо не е необходимо да се чете. Четенето е нужно само ако правиш нещо. То не е спорт, че да го правиш постоянно.

Друго нещо, което трябва да направим нещата е да си почиваме. Без правилна почивка нищо не може да стане по-добре. Трябва почивката да я използваме за зареждане на подсъзнанието с мисли и на тая база то да ни даде решението, което ни трябва. Подсъзнанието може всичко и трябва да се използва.

Все пак нещата може да се случат да станат по-добри и това е малко като времето. Има незнайни фактори, които правят нещата по-добри и ние използваме тях. Това е природният начин на правене на нещата. Много хора го използват и постигат завидни резултати.

Разбира се всеки може да комбинира, който си иска подход. Ако нещата не станат по-добри, те да не стават по-зле, което все пак е решение.

Въпроса „Как да си организираме времето?” е много сложен. Това е индивидуален въпрос и е в пряка зависимост от постъпващите задачи. На практика времето не може да се организира, без да сме наясно какво трябва да свършим!

Определянето на това, което трябва да свършим е в пряка зависимост от отношенията ни с другите хора. Очевидно е, че повечето срещи с хора, предполагат по сложно решение на въпроса с организация на времето.

Без съмнение като срещаш с хора ще получаваш информация от уста, т.е ти няма да има да четеш литература, да мислиш и да твориш. Това е нещо, от което е застрашен всеки един политик, от много срещи да не му остане време за лично развитие.

Но как да си организираме времето, ако целия ден ни е свободен и няма какво да правим. Без съмнение трябва да обърнем внимание на няколко неща, а именно развитието на ума, духа и тялото.

За целта ще организираме по-такъв начин, че да натоварим триадата пълноценно. За целта започваме с текущите задачи, т.е това което не търпи отлагане. Свършваме си работата и отделяме време за духовно усъвършенстване.

Започваме с писане на статии по въпроси, които ни вълнуват. На това време отделяме няколко часа. Написваме 2-3 статии и ги публикуваме в Интернет. След като свършим писането на статии е необходимо да четем нещо, ако не ни се чете продължаваме да пишем.

Съответно, ако ни се чете, четем, но е важно да се отбележи, че трябва при всички положения да се отделя толкова време за писане, колкото и за четене. Не може да четеш само и да не пишещ. Също не може да пишеш и да не четеш. Трябва да има баланс между двете.

След като приключиш с четенето и писането е време за спорт. Необходимо е в края на деня да отделиш време за спорт. Спортуването е много важно за постигане на подходящо състояние на духа.

След спортуването е добре да се вземе душ и след това да се хапне вкусна храна. Вечерта може да се прекара пред телевизора с любимо предаване. Разбира се това е организация на времето на един свободен човек. Който има текущи задачи за решаване се занимава с тях. Вярно текущите задачи не носят в повечето случаи удоволствие, но така или иначе човека сам си е избрал работата.

Организацията на времето е в пряка зависимост от енергията, която има човек. Липсата на енергия, налага да се вземат спешни мерки към правене на физически упражнения. Необходимо е да си целенасочен и прям в писанията си. Въобще организацията на времето е сложен въпрос и се надявам да съм допринесъл с нещо за неговата оптимизация.

Нуждата от реформи е от първостепенна важност за просперитета на българската нация. За това е нужно да погледнем от къде произтичат някои от проблемите в българската икономика. Всяка една икономика се дели на четири сектора – материален или суровинен, производство, търговия и услуги, и информационен. Аз ще разгледам нуждата от промени в материалния сектор или това е секторът, в който се добиват суровини.

За постигането на ниски цени в една икономика е нужно суровините за производството на продукти и услуги да клонят към възможно най-ниската цена. Това може да се постигне само ако този сектор е държавен, т.е държавата да се грижи за ниските цени. Характерно за този сектор е по-малката степен на иновации, т.е държавното управление не би било пречка за неговото развитие, напротив държавното управление би било в полза на всички български граждани. Очевидно е, че високите цени са функция на високите цени на суровините формиращи продукта или услугата.

За целта е нужно държавата да вземе участие във всички отрасли работещи със суровини. Приватизацията на фирми от първичния сектор на икономиката е пагубно за развитието на България. Не може да се приватизира всичко на всяка цена. Още повече, че приватизацията не носи очевидни ползи за населението.

Ниските цени на суровините биха създали чудесни условия за производството, оттам за износа и оттам намаляване на бюджетния дефицит. Само какви възможности за развитие на българската икономика се пропиляха през последни 19 години. За целта е нужна активна политика на държавата към създаване на фирми в материалния сектор. Или селско стопанство, добив на руди и метали, строителни материали и т.н трябва да е държавна политика.

Ниските цени са в основата на ограничаване на инфлацията и повишаването на националното богатство за целта е нужно да се използват всички възможности за икономии и рационализации.

Призовавам всички будни граждани да обърнат внимание на този сериозен недостатък на нашата икономика, а именно добива на суровини да е в частни фирми. Това е крайно вредно и некоректно, тъй като дава възможност да се създават частни монополи.

Нуждата от пенсионна реформа е от голямо значение за оцеляването на нацията. През последните години се направиха много неща в тази насока. Само едно нещо не стана ясно – Защо пенсиите са ниски? Защо парите не стигат на пенсионерите?

Трябва дългосрочна национална политика в областта на пенсиите. Не може пенсиите да не стигат за по възрастните ни съграждани. Също така заслужава да се отбележи несправедливия начин по-който се формират пенсиите в България. На практика методиката е сложна и неясна и дава разнообразни резултати.

Какво е нужно да се направи? Нужно е пенсията да се фиксира към средната работна заплата за страната, т.е пенсиите да нарастват съобразно с нарастването на работната заплата. Нарастването на средната работна заплата, съответно ще доведе до нарастването на доходите на пенсионерите.

Очевидно е, че това, което се внася от Запад не работи. В смисъл тяхната реформа в областта на пенсиите куца, следователно прилагането на техния модел на развитие би довело до същите проблеми. За това не трябва да се прилага модела на пенсионна реформа характерен за САЩ и Западна Европа. Нужно е пенсиите да са държавно дело и да са гарантирани от държавата.

Не може да се прилага реформа, която очевидно не води до положителен резултат. Трябва пенсиите да са функция на държавата, т.е държавата да ги гарантира и коригира съобразно нарастването на цените и средната работна заплата.

Може би е нужно да се върнем към стария модел на определяне на пенсиите, т.е да вземем най-доброто от комунизма. Тогава пенсионерите ни не бяха в такова бедстващо положение, което ще рече, че тогавашния модел на заплащане е по-удачен от сегашния.

Необходимо е да се отдели сериозно внимание на пенсионните фондове и по-специално как те изразходват парите ни. Много е вероятно тези фондове да се превърнат във финансови пирамиди, което допълнително ще утежни положението на българския пенсионер.

За целта е необходимо правителството да проведе активна политика в тази насока. Политика защитаваща българския пенсионер. Политика в полза на гражданите. Аз призовавам за това всички трезво-мислещи граждани загрижени за бъдещето на нацията.

През последните години имах, възможността да се убедя нееднократно, че Интернет не е добра среда да завържеш качествени контакти. Уж общуваш с много хора, а ползите от това са нулеви. Като среда за пренос тя ни дава възможност да общуваме по-между си. Разбира се повечето контакти в Интернет са едно голямо ала бала.

За 10 години опит из Интернет нямам нито един контакт, който реално да ми носи някаква полза било морална, било финансова. На практика Интернет е идеална среда за пренос на информация, но за създаване на трайни запознанства не става. Просто информацията е потребна за ума, но за сърцето са нужни чувства, а Интернет е беден откъм чувства.

Навярно много от ползващите Интернет прекалено много наблягат на ума, което е пагубно. Интернет не става за запознанства и никой не може да ме убеди в противното. Ако трябва да съм честен съм положил много усилия да завържа някакви контакти от Интернет и разбира се това не ми се отдаде. Просто Интернет не става за това. Той може да ти помогне да разпространиш определена информация, но да създадеш контакти не става.

Правил съм доста опити да се запозная с момиче от Интернет и всичките ми опити са неуспешни. Очевидно е, че това е, сред която не може да се използва за тази цел. Като цяло интернет запознанствата се характеризират с голяма доза нетрайност и нестабилност. Няма чувства в тази работа. Някаква залъгалка за ума.

Явно механизма за запознанства между хората е друг. Някаква сила привлича и отблъсква хората. При мен се получава явно отблъскване. За 10 години нито един контакт и нито един щастлив момент с моите опити да се запознавам с хора през Интернет.

Ако случайно те потърси някой от Интернет той е абсолютен хъшлак. Май и аз е нужно да сменя тактиката, защото времето си тече. Интернет е абсолютно некадърна технология за запознанства. Като цяло запознанствата от Интернет за едно голямо губи време и не заслужават да им се обръщат внимание.

Също така повечето оферти и предложения, които се правят през Интернет са с голяма доза некоректност. На практика липсват печеливши оферти в Интернет. За всяко нещо си на загуба. С изключение на случаите, когато търсиш информация, което при мен не носи много голям резултат за развитието на ума. На практика четеш много информация но тя не ти помага с нищо. Единствения резултат е да укротява ума ти да не мисли глупости.

На практика интернет сериозно допринася и за увреждането на нацията с постоянното висене пред компютрите. За сега на реални приходи от интернет не може да се разчита. Явно си създадохме среда, която да ни губи времето. Лошото е като това стане навик. Въпреки, че ни губи времето Интернет не способства да се чувстваме по-добре. Тя на практика ни прави безчувствени.

На практика спортът е нещото, което прави човек жизнен и е необходимо да се обръща голямо внимание на него. Стига с тези Интернет, стига с тези глупости. Просто мнението ми, че интернет не става за запознанства е абсолютно подплатена с факти от многократните ми опити да излезе нещо от интернет запознанствата. Такава мъка просто не е истина.

Интернет трябва да го използваме за развитие на ума, но това не трябва да ни става навик, защото прекаления ум е вреден също толкова колкото прекалената активност. Очевидно традиционните начини за запознанства си остават единствения начин да си намериш качествени приятели.

Майната му на Интернета, не става за създаване на приятелства.

Нуждата от трезво мислещи хора в управлението на страната е много голяма. През последните години в родината ни бяха продадени активи за милиарди долари, а на среща не беше създадено нищо. В случая може да говорим за една огромна некадърност в българския политически елит. Или по-скоро да говорим за лично облагодетелстване от властта.

Който и да дойде на власт единствено и само се облагодетелства! Това е фраза, който се чува доста често сред българския народ. Ето всяко едно назначение е плод на наши и ваши. В управлението на страната стабилни основи имат назначенията и уволненията по политическа линия, което по-същество е пагубно за развитието на страната.

Думата ми беше, че не се създават активи в държавата, които да носят приходи. Това е много сериозен проблем. Обществения сектор не създава активи, които носят приходи. Целият процес на приватизация беше свързан с единствената цел икономиката ни да постигне растеж. Дали това обаче е така?

С оглед на ниските заплати в България и изоставането ни от другите европейски държави може да направим заключение, че в страната има изградена една неефективна икономика, която не предполага увеличаване на националното богатство. За целта е необходимо да създаваме активи.

Комунизма, колкото и да беше лош ни остави в ръцете много активи, които ние така и не използвахме правилно. Трябва да създаваш активи, за да се повишава националното богатство. Тези активи трябва да носят ползи. Това е тайната на успеха на развитите икономики. Просто те създават много активи, докато българската икономика създава много пасиви, т.е за всяко нещо ние трябва да правим разходи от малкия бюджет, с който разполага страната.

Разбира се повишаването на националното богатство е логичен процес. Той е свързан с мислене и не е случайна величина. Преди всичко ние е нужно да направим разрез разходи-ползи, приходи-вреди. На тази база е необходим сериозен анализ на цялата ни икономика.

Какви разходи правим и какви ползи ни носи това? И в същото време какви приходи имаме и какви вреди има от тези приходи? Ясно е, че нещо, което има полза заслужава да се субсидира и нещо което носи приходи,но нанася вреди върху икономическия модел, трябва да се ограничава. Разбира се тука е важно да постигнем състояние където разходите да са минимални, а ползите максимални и в същото време приходите максимални, а вредите минимални.

Целия този процес, трябва да се подложи на сериозен анализ. Нужно е в политиката да попаднат нови лица с доста по-висока степен на интелигентност и морал.

Също така е нужно като се продават активи, насреща да се създават активи, а не само да се покриват разходите на населението. Очевидно такъв режим на работа е неправилен и има огромни неблагоприятни последици за българския народ. Трябват мислещи хора. Трябва да се изолират всички заболявания, кое ще се изреже и кое ще се лекува е нужно да се обмисли добре.

Вярвам, че проблемите на обществото са решими при наличие на заедност и съгласуваност между хората.

Телевизията оказват огромно влияние върху хората и като такива на тях трябва да се обръща сериозно внимание. Канал 1 е последният оцелял остров на некадърността. Без съмнение това е телевизия за задоволяване на лични прищевки. Като национална държавна телевизия, тя трябва да спомага за по-лесното управление на народа.

Да де, ама в случая не е така. Тази телевизия се прави без никакъв вкус и за това допринасят множеството бацили и вируси, които са се вкопчили в нея. Не може национална телевизия, която е държавна собственост да се подиграва със законно-установената власт в държавата. Или с прости думи да се бъзика и подиграва с премиера.

Поради пословичната си некадърност тази телевизия е необходимо да се приватизира. Не можеш да харчиш милиони лева държавна пара за задоволяване на лични амбиции на определена група лица.

Ако се гледа парите, които се плащат за останалите телевизии, то Канал 1 трябва да струва над 1 милиард долара. Това е сериозна сума. Трябва да се замислим не е ли по-добре да приватизираме тази телевизия? Аз като гражданин не виждам сериозен смисъл да има държавна национална телевизия. Какви ползи носи това за обществото?

Ами няма ползи за обществото от нея. При наличие на хиляди телевизии, които може да гледаме в Интернет и множеството телевизии, които може да гледаме по кабелите и сателитите. Защо е нужно да се товари държавния бюджет с нещо по-същество ненужно. Бяха времена, когато имаше една телевизия. В момента са десетки, да не кажа стотици.

Качествените програми на Канал 1 са в миналото, в настоящето не съществуват такива. Всяко нещо трябва да се развива и без съмнение Канал 1 трябва да го прави като заложи на пазарни принципи. Не може да разполагаш с такъв ресурс и да не печелиш. Това говори за една огромна некадърност.

С оглед възможностите на Интернет нуждата от медия, която да представлява обществото е задоволена. Може да остане някакво студио, което да излъчва материали, които да се публикуват в Интернет. Т.е няма нужда от такава огромна и неефективна структура, която поглъща милиони. След като се публикува материала в Интернет. Всеки да си го гледа. Другите телевизии да си го излъчват и коментират. Повтарям няма нужда от подобен канал за разпространение на информацията.

Лично аз се надявам да се намерят трезво мислещи лица и тази моя идея да бъде приведена в действие. Трябва да се съобразяваме с новите реалности. А те са развитие на Интернет като технология за пренос на данни.